Учените разкриха една от най-интригуващите загадки на нашето време
Сред най-интригуващите загадки на нашето време е 819-дневният календар, употребен от античната цивилизация на маите. Загадка, която в продължение на доста години озадачаваше близки и далечни учени, антрополозите от университета Тюлейн може би най-сетне разгадаха тайните му.
Дълго време откривателите подозираха, че календарът на маите е следвал астрономически събития, по-конкретно придвижването на планетите на нощното небе, следено от Земята, известно като " синодични интервали " на планетите. Синодичният интервал е времето, за което една планета се появява на едно и също място на нощното небе, когато се следи от Земята.
Според изследване, оповестено в Ancient Mesoamerica, циклите в календара на маите обаче обгръщат доста по-голям интервал от време, в сравнение с учените са считали до момента. Антрополозите Джон Линдън и Виктория Брикер откриват, че при увеличение на дължината на календара до 20 интервала от 819 дни се появява модел, който съответствува със синодичните интервали на всички забележими планети, измежду които Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.
Преди това изобретение откривателите са считали, че календарът се отнася за четири цикъла от 819 дни, само че този времеви период не е съвпадал добре със синодичните интервали на всички планети, които могат да се видят с невъоръжено око. Оказва се, че са нужни 20 цикъла от 819 дни, което е към 45 години, с цел да може календарът да съвпадне със синодичните интервали на всички забележими планети.
В рамките на тези 20 цикъла всяка планета минава през избран брой синодични интервали цялостен брой пъти: Меркурий - на всеки цикъл, Венера - на всеки 5 цикъла, Сатурн - на всеки 6 цикъла, Юпитер - на всеки 19 цикъла, а Марс - на всеки 20 цикъла. Въпреки че всеки синодичен интервал е по-кратък от 819 дни, единствено Меркурий има синодичен интервал, който се случва цялостен брой пъти в границите на един цикъл. Чрез съчетание на циклите става допустимо да се предскаже разположението на планетите на небето, написа hicomm.
Линден и Брикер допускат, че това познание е обвързвано и с важни дати и празници в културата на античните маи. Те пишат:
" Вместо да се лимитират до една планета, астрономите на маите, основали 819-дневното преброяване, са си го представяли като по-голяма календарна система, която може да се употребява за предсказание на синодичните интервали на всички забележими планети. "
Това проучване е от решаващо значение за разбирането на метода, по който античните маи са изучавали астрономията, и е част от траялия десетилетия блян да се разбере сложността на календарите на античните маи. Разкривайки загадката зад 819-дневния календар, антрополозите получиха скъпи сведения за астрономическите знания и практики на античната цивилизация на маите.
Това изобретение също по този начин акцентира напредналото схващане на маите за нощното небе и по какъв начин те са употребявали тези познания, с цел да основат комплицирана календарна система, която освен е проследявала времето, само че и им е разрешавала да плануват позициите на забележимите планети на небето.
Дълго време откривателите подозираха, че календарът на маите е следвал астрономически събития, по-конкретно придвижването на планетите на нощното небе, следено от Земята, известно като " синодични интервали " на планетите. Синодичният интервал е времето, за което една планета се появява на едно и също място на нощното небе, когато се следи от Земята.
Според изследване, оповестено в Ancient Mesoamerica, циклите в календара на маите обаче обгръщат доста по-голям интервал от време, в сравнение с учените са считали до момента. Антрополозите Джон Линдън и Виктория Брикер откриват, че при увеличение на дължината на календара до 20 интервала от 819 дни се появява модел, който съответствува със синодичните интервали на всички забележими планети, измежду които Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.
Преди това изобретение откривателите са считали, че календарът се отнася за четири цикъла от 819 дни, само че този времеви период не е съвпадал добре със синодичните интервали на всички планети, които могат да се видят с невъоръжено око. Оказва се, че са нужни 20 цикъла от 819 дни, което е към 45 години, с цел да може календарът да съвпадне със синодичните интервали на всички забележими планети.
В рамките на тези 20 цикъла всяка планета минава през избран брой синодични интервали цялостен брой пъти: Меркурий - на всеки цикъл, Венера - на всеки 5 цикъла, Сатурн - на всеки 6 цикъла, Юпитер - на всеки 19 цикъла, а Марс - на всеки 20 цикъла. Въпреки че всеки синодичен интервал е по-кратък от 819 дни, единствено Меркурий има синодичен интервал, който се случва цялостен брой пъти в границите на един цикъл. Чрез съчетание на циклите става допустимо да се предскаже разположението на планетите на небето, написа hicomm.
Линден и Брикер допускат, че това познание е обвързвано и с важни дати и празници в културата на античните маи. Те пишат:
" Вместо да се лимитират до една планета, астрономите на маите, основали 819-дневното преброяване, са си го представяли като по-голяма календарна система, която може да се употребява за предсказание на синодичните интервали на всички забележими планети. "
Това проучване е от решаващо значение за разбирането на метода, по който античните маи са изучавали астрономията, и е част от траялия десетилетия блян да се разбере сложността на календарите на античните маи. Разкривайки загадката зад 819-дневния календар, антрополозите получиха скъпи сведения за астрономическите знания и практики на античната цивилизация на маите.
Това изобретение също по този начин акцентира напредналото схващане на маите за нощното небе и по какъв начин те са употребявали тези познания, с цел да основат комплицирана календарна система, която освен е проследявала времето, само че и им е разрешавала да плануват позициите на забележимите планети на небето.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ